Палитрата на времето
Палитрата на времето ми обеднява
и все по-малко цветове остават.
Отдавна свърши слънчевият цвят,
обагрил топло детския ми свят.
Спомен скъп е розовата радост
на свежата ми и невинна младост.
С пурпурния цвят на розата червена
бе любовта ми сладка оцветена.
С небесно-синьото на ведри небеса
майчинството стори с мене чудеса.
Златното с дъха на зрелите жита
беляза в мен на зрелостта света...
Палитрата на времето ми обеднява.
И все по-малко цветове остават.
С цвета зелен на горските поляни
една надежда в мене ще остане.
Сребристо – за добрите ми постъпки.
Оранжево – за радостните тръпки.
А бялото? Остава ми за КРАЯ.
С него ще потегля за безкрая –
там с бяла и пречистена душа –
млада и невинна да се преродя!
© Генка Богданова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хубаво съпоставяне!Поздрав!
-
Допадна ми това представяне на живота като цветна палитра!
-
Благодаря ви Стели, Галя, Ивон, Татяна и Дорика. Хубаво е да споделяш мислите и чувствата с добронамерени приятели и колеги по перо.
Доре, благодаря за мнението! Съгласна съм с теб по повод първата забележка, но ако махна думата "млада" в последната строфа финалът ще звучи много тромаво и неблагозвучно. -
Така и ще е! Поздрав!
-
Много хубав стих!
-
Богата житейска палитра превърнала се в бяло. Поздравления!
-
Много хубава идея и много добро изпълнение. Имам само две забележки. Последната строфа на 5 куплет - за да се спази ритъма, който следваш от самото начало не трябва ли да стане "със него ще потегла към безкрая". И последната строфа - ако махнеш думата "млада" и остане само " невинна да се преродя" - някакси звучи по категорично и завършено. Само идея. Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
