Палитрата на времето
Палитрата на времето ми обеднява
и все по-малко цветове остават.
Отдавна свърши слънчевият цвят,
обагрил топло детския ми свят.
Спомен скъп е розовата радост
на свежата ми и невинна младост.
С пурпурния цвят на розата червена
бе любовта ми сладка оцветена.
С небесно-синьото на ведри небеса
майчинството стори с мене чудеса.
Златното с дъха на зрелите жита
беляза в мен на зрелостта света...
Палитрата на времето ми обеднява.
И все по-малко цветове остават.
С цвета зелен на горските поляни
една надежда в мене ще остане.
Сребристо – за добрите ми постъпки.
Оранжево – за радостните тръпки.
А бялото? Остава ми за КРАЯ.
С него ще потегля за безкрая –
там с бяла и пречистена душа –
млада и невинна да се преродя!
© Генка Богданова All rights reserved.
