12 sept 2006, 11:53

Палка от щафета

  Poesía
988 0 7
Любовта е палка от щафета...
Някой трябва да ти я даде.
Щом я хванеш, вече си комета...
Всичко е простор, звезди, небе...

Бягаш бързо, стискаш я в ръката,
без да мислиш, без да се щадиш...
И да се контузиш във играта,
даваш всичко, за да продължиш...

Темпо! Темпо! - кряска ти треньора...
Пениш се, трепериш като лист...
Уж си пръв, но част си от отбора,
грабва ти я някой друг спортист...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • весело...

    а тъжно!

    поздрав!*
    и стискай здраво щафетата
    салам
  • Позрави за стиха, Гери!!!
    Много хубаво си описала това чувство използвайки спортна терминология!!! И жалко, че някои не го разбират, не вникват в стиха!!!
  • Браво,Рия!Хареса ми!
    Прегръдка!
  • Само не искам да ми я грабват! А иначе съм съгласна.Поздравче!
  • Отново весел стих,нямаш умора.
    Браво Гери,имаш спортен дух.
    Бързо темпо даваш на отбора
    и оставаш другите без дъх.

    Поздрав и усмивка.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...