12 sept 2006, 11:53

Палка от щафета

  Poesía
982 0 7
Любовта е палка от щафета...
Някой трябва да ти я даде.
Щом я хванеш, вече си комета...
Всичко е простор, звезди, небе...

Бягаш бързо, стискаш я в ръката,
без да мислиш, без да се щадиш...
И да се контузиш във играта,
даваш всичко, за да продължиш...

Темпо! Темпо! - кряска ти треньора...
Пениш се, трепериш като лист...
Уж си пръв, но част си от отбора,
грабва ти я някой друг спортист...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • весело...

    а тъжно!

    поздрав!*
    и стискай здраво щафетата
    салам
  • Позрави за стиха, Гери!!!
    Много хубаво си описала това чувство използвайки спортна терминология!!! И жалко, че някои не го разбират, не вникват в стиха!!!
  • Браво,Рия!Хареса ми!
    Прегръдка!
  • Само не искам да ми я грабват! А иначе съм съгласна.Поздравче!
  • Отново весел стих,нямаш умора.
    Браво Гери,имаш спортен дух.
    Бързо темпо даваш на отбора
    и оставаш другите без дъх.

    Поздрав и усмивка.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...