Sep 12, 2006, 11:53 AM

Палка от щафета

  Poetry
984 0 7
Любовта е палка от щафета...
Някой трябва да ти я даде.
Щом я хванеш, вече си комета...
Всичко е простор, звезди, небе...

Бягаш бързо, стискаш я в ръката,
без да мислиш, без да се щадиш...
И да се контузиш във играта,
даваш всичко, за да продължиш...

Темпо! Темпо! - кряска ти треньора...
Пениш се, трепериш като лист...
Уж си пръв, но част си от отбора,
грабва ти я някой друг спортист...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • весело...

    а тъжно!

    поздрав!*
    и стискай здраво щафетата
    салам
  • Позрави за стиха, Гери!!!
    Много хубаво си описала това чувство използвайки спортна терминология!!! И жалко, че някои не го разбират, не вникват в стиха!!!
  • Браво,Рия!Хареса ми!
    Прегръдка!
  • Само не искам да ми я грабват! А иначе съм съгласна.Поздравче!
  • Отново весел стих,нямаш умора.
    Браво Гери,имаш спортен дух.
    Бързо темпо даваш на отбора
    и оставаш другите без дъх.

    Поздрав и усмивка.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...