Sep 12, 2006, 11:53 AM

Палка от щафета

  Poetry
987 0 7
Любовта е палка от щафета...
Някой трябва да ти я даде.
Щом я хванеш, вече си комета...
Всичко е простор, звезди, небе...

Бягаш бързо, стискаш я в ръката,
без да мислиш, без да се щадиш...
И да се контузиш във играта,
даваш всичко, за да продължиш...

Темпо! Темпо! - кряска ти треньора...
Пениш се, трепериш като лист...
Уж си пръв, но част си от отбора,
грабва ти я някой друг спортист...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • весело...

    а тъжно!

    поздрав!*
    и стискай здраво щафетата
    салам
  • Позрави за стиха, Гери!!!
    Много хубаво си описала това чувство използвайки спортна терминология!!! И жалко, че някои не го разбират, не вникват в стиха!!!
  • Браво,Рия!Хареса ми!
    Прегръдка!
  • Само не искам да ми я грабват! А иначе съм съгласна.Поздравче!
  • Отново весел стих,нямаш умора.
    Браво Гери,имаш спортен дух.
    Бързо темпо даваш на отбора
    и оставаш другите без дъх.

    Поздрав и усмивка.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...