12.09.2006 г., 11:53

Палка от щафета

985 0 7
Любовта е палка от щафета...
Някой трябва да ти я даде.
Щом я хванеш, вече си комета...
Всичко е простор, звезди, небе...

Бягаш бързо, стискаш я в ръката,
без да мислиш, без да се щадиш...
И да се контузиш във играта,
даваш всичко, за да продължиш...

Темпо! Темпо! - кряска ти треньора...
Пениш се, трепериш като лист...
Уж си пръв, но част си от отбора,
грабва ти я някой друг спортист...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • весело...

    а тъжно!

    поздрав!*
    и стискай здраво щафетата
    салам
  • Позрави за стиха, Гери!!!
    Много хубаво си описала това чувство използвайки спортна терминология!!! И жалко, че някои не го разбират, не вникват в стиха!!!
  • Браво,Рия!Хареса ми!
    Прегръдка!
  • Само не искам да ми я грабват! А иначе съм съгласна.Поздравче!
  • Отново весел стих,нямаш умора.
    Браво Гери,имаш спортен дух.
    Бързо темпо даваш на отбора
    и оставаш другите без дъх.

    Поздрав и усмивка.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...