МаЖор (Мария Божкова) МаЖор (Мария Божкова)
10 93
10 nov 2017, 19:33

Памет

  Poesía
547 2 3

Заглъхва тишината остаряла, 

приведена от купища неволи.

Онази кръв гореща, охладняла

върти се в мен и тихичко се моли,

отново да я сгрее любовта ти. 

Онази, дето разтуптя сърцето,

което циркулиращо кръвта ти,

изстрелва те три слоя над небето!

Но вече тишината опустяла

напира пред отвесните ми бръчки,

закотвила в мен една раздяла,

оставила ми сълзи, прах и съчки. 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Божкова Todos los derechos reservados

МаЖор

10.11.2017год. 

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0