Заглъхва тишината остаряла,
приведена от купища неволи.
Онази кръв гореща, охладняла
върти се в мен и тихичко се моли,
отново да я сгрее любовта ти.
Онази, дето разтуптя сърцето,
което циркулиращо кръвта ти,
изстрелва те три слоя над небето!
Но вече тишината опустяла
напира пред отвесните ми бръчки,
закотвила в мен една раздяла,
оставила ми сълзи, прах и съчки.