27 jul 2012, 18:37

Паметникът на поета

  Poesía » Civil
1.3K 0 1

 Паметникът на поета

(За паметника на П.Пенев

в Димитровград)

 

 

В тъмна рамка, мътносива,

рамка на печален некролог,

своята душа прикрива

и таи във статуя без цвят.

 

Замръзнал тук на този мрачен тротоар,

безмълвен и пречупен в правота,

а тишината шепне своя химн на тягостта,

химн за вечни времена.

 

Цигарата в ръката му още пуши и дими,

ръката, що извая тези верностни творби.

Но що тъй мрачно свети паметникът в бронз,

от там, де в него свряно е сърцето да гори.

 

Минеш ли - следи те с поглед

и усещаш неговия дъх.

Творческо дихание, което

покорило е и най-високия си връх!

 

И все така, във тази рамка мрачна,

цигарата в ръцете сиви, светеща - угасна!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тодор Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...