Паметникът на поета

(За паметника на П.Пенев

в Димитровград)

В тъмна рамка, мътносива,

рамка на печален некролог,

своята душа прикрива

и таи във статуя без цвят.

Замръзнал тук на този мрачен тротоар,

безмълвен и пречупен в правота,

а тишината шепне своя химн на тягостта,

химн за вечни времена.

Цигарата в ръката му още пуши и дими,

ръката, що извая тези верностни творби.

Но що тъй мрачно свети паметникът в бронз,

от там, де в него свряно е сърцето да гори.

Минеш ли - следи те с поглед

и усещаш неговия дъх.

Творческо дихание, което

покорило е и най-високия си връх!

И все така, във тази рамка мрачна,

цигарата в ръцете сиви, светеща - угасна!...