27 июл. 2012 г., 18:37

Паметникът на поета

1.3K 0 1

 Паметникът на поета

(За паметника на П.Пенев

в Димитровград)

 

 

В тъмна рамка, мътносива,

рамка на печален некролог,

своята душа прикрива

и таи във статуя без цвят.

 

Замръзнал тук на този мрачен тротоар,

безмълвен и пречупен в правота,

а тишината шепне своя химн на тягостта,

химн за вечни времена.

 

Цигарата в ръката му още пуши и дими,

ръката, що извая тези верностни творби.

Но що тъй мрачно свети паметникът в бронз,

от там, де в него свряно е сърцето да гори.

 

Минеш ли - следи те с поглед

и усещаш неговия дъх.

Творческо дихание, което

покорило е и най-високия си връх!

 

И все така, във тази рамка мрачна,

цигарата в ръцете сиви, светеща - угасна!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тодор Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...