12 ene 2013, 17:34

Пампорово, тъй както го видях

  Poesía » Otra
672 0 2

Оглозганите скелети - на недовършени хотели.
Недостроени и разбити пътища към бъдещ лукс.
По прашните игли на боровете, онемели
от ужаса на тази сеч, се стича слуз.

 

Снежанка - скрита в облаци от прах и пепелища.
Оскубан и без жал встрани захвърлен къпинак.
И суматохата е страшна от машините. Въздиша
Планината. Край фургоните работници сноват.

 

А иначе навред е мирисът на ампутирани дървета.
Отрязаните трупи се откъртват с тежък аромат
и като бронхи на гигантски бели дробове потрепват,
преди величествено здрави да се повалят.

 

Проправяме си път през струпани чакъл и пясък,
между луксозни джипове, нагазили зелената трева.
Невидими, люлеят в седалковия лифт краката си
безмълвни горски духове едва-едва.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тежко, тежко... и от вино не минава тази мъкааа... като видя голата сеч и в моя район, ми се иска да отида на друга планета!
  • ... така е...

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...