Jan 12, 2013, 5:34 PM

Пампорово, тъй както го видях

  Poetry » Other
667 0 2

Оглозганите скелети - на недовършени хотели.
Недостроени и разбити пътища към бъдещ лукс.
По прашните игли на боровете, онемели
от ужаса на тази сеч, се стича слуз.

 

Снежанка - скрита в облаци от прах и пепелища.
Оскубан и без жал встрани захвърлен къпинак.
И суматохата е страшна от машините. Въздиша
Планината. Край фургоните работници сноват.

 

А иначе навред е мирисът на ампутирани дървета.
Отрязаните трупи се откъртват с тежък аромат
и като бронхи на гигантски бели дробове потрепват,
преди величествено здрави да се повалят.

 

Проправяме си път през струпани чакъл и пясък,
между луксозни джипове, нагазили зелената трева.
Невидими, люлеят в седалковия лифт краката си
безмълвни горски духове едва-едва.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тежко, тежко... и от вино не минава тази мъкааа... като видя голата сеч и в моя район, ми се иска да отида на друга планета!
  • ... така е...

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...