12.01.2013 г., 17:34

Пампорово, тъй както го видях

668 0 2

Оглозганите скелети - на недовършени хотели.
Недостроени и разбити пътища към бъдещ лукс.
По прашните игли на боровете, онемели
от ужаса на тази сеч, се стича слуз.

 

Снежанка - скрита в облаци от прах и пепелища.
Оскубан и без жал встрани захвърлен къпинак.
И суматохата е страшна от машините. Въздиша
Планината. Край фургоните работници сноват.

 

А иначе навред е мирисът на ампутирани дървета.
Отрязаните трупи се откъртват с тежък аромат
и като бронхи на гигантски бели дробове потрепват,
преди величествено здрави да се повалят.

 

Проправяме си път през струпани чакъл и пясък,
между луксозни джипове, нагазили зелената трева.
Невидими, люлеят в седалковия лифт краката си
безмълвни горски духове едва-едва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тежко, тежко... и от вино не минава тази мъкааа... като видя голата сеч и в моя район, ми се иска да отида на друга планета!
  • ... така е...

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...