23 feb 2016, 20:57  

Памукови въжета

  Poesía
741 0 0

Да ти разкажа ли за нежните въжета,

онези от памук,

които галят ти лицето, но боли,

защото възела.. затяга някой друг.

Беше много отдавна... Не помня кога.

Срещнах рибар....

Сръчно изплиташе мрежите свои

и хукваше риби и вятър да гони...

Онзи ден, може би, някой му каза:

-Наслука!

Преди да тръгне отби се при мен..

навярно бях поредната щука.

Прегърна ме с памуковите си въжета,

улови ме с лекота,без стръв..

Незная как успя,...

но въжетата до днес тежат!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нони Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...