Да ти разкажа ли за нежните въжета,

онези от памук,

които галят ти лицето, но боли,

защото възела.. затяга някой друг.

Беше много отдавна... Не помня кога.

Срещнах рибар....

Сръчно изплиташе мрежите свои

и хукваше риби и вятър да гони...

Онзи ден, може би, някой му каза:

-Наслука!

Преди да тръгне отби се при мен..

навярно бях поредната щука.

Прегърна ме с памуковите си въжета,

улови ме с лекота,без стръв..

Незная как успя,...

но въжетата до днес тежат!