Feb 23, 2016, 8:57 PM  

Памукови въжета

  Poetry
745 0 0

Да ти разкажа ли за нежните въжета,

онези от памук,

които галят ти лицето, но боли,

защото възела.. затяга някой друг.

Беше много отдавна... Не помня кога.

Срещнах рибар....

Сръчно изплиташе мрежите свои

и хукваше риби и вятър да гони...

Онзи ден, може би, някой му каза:

-Наслука!

Преди да тръгне отби се при мен..

навярно бях поредната щука.

Прегърна ме с памуковите си въжета,

улови ме с лекота,без стръв..

Незная как успя,...

но въжетата до днес тежат!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нони All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...