Feb 23, 2016, 8:57 PM  

Памукови въжета

  Poetry
740 0 0

Да ти разкажа ли за нежните въжета,

онези от памук,

които галят ти лицето, но боли,

защото възела.. затяга някой друг.

Беше много отдавна... Не помня кога.

Срещнах рибар....

Сръчно изплиташе мрежите свои

и хукваше риби и вятър да гони...

Онзи ден, може би, някой му каза:

-Наслука!

Преди да тръгне отби се при мен..

навярно бях поредната щука.

Прегърна ме с памуковите си въжета,

улови ме с лекота,без стръв..

Незная как успя,...

но въжетата до днес тежат!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нони All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...