9 nov 2008, 10:09

Панаир на суетата

  Poesía » Otra
578 0 0
Панаир на суетата 
в стая мрачна, но позната. 
Свещи тлеят в тъмнината 
и мъртвец лежи в средата. 

Нощ в града на градовете, 
фалш и мъка, нощно цвете 
синкав цвят е разлистило 
до размазано червило. 

Гущерите чакат всеки, 
нощна лампа вяло свети. 
Червеите във земята 
ровят път към Сатаната. 

А в тъмницата, горещо 
жална майка палци клещи. 
Син, сърце с игли набито 
и верига в кожа впита. 

Свитък истинен изгаря, 
тъмна съвест проговаря. 
Зли усмивки в тишината 
пишат ода за лъжата. 

Тайна скрита е навеки, 
мъртъвци ги знае всеки. 
Панаир на суетата, 
почнал в стаята позната.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петко Маринов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...