Nov 9, 2008, 10:09 AM

Панаир на суетата

  Poetry » Other
577 0 0
Панаир на суетата 
в стая мрачна, но позната. 
Свещи тлеят в тъмнината 
и мъртвец лежи в средата. 

Нощ в града на градовете, 
фалш и мъка, нощно цвете 
синкав цвят е разлистило 
до размазано червило. 

Гущерите чакат всеки, 
нощна лампа вяло свети. 
Червеите във земята 
ровят път към Сатаната. 

А в тъмницата, горещо 
жална майка палци клещи. 
Син, сърце с игли набито 
и верига в кожа впита. 

Свитък истинен изгаря, 
тъмна съвест проговаря. 
Зли усмивки в тишината 
пишат ода за лъжата. 

Тайна скрита е навеки, 
мъртъвци ги знае всеки. 
Панаир на суетата, 
почнал в стаята позната.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петко Маринов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...