16 nov 2013, 14:15

Панаир на суетата

  Poesía
992 2 11

Животът ми виенско колело е

сред шумен панаир на суетата.

Въртя се тук по божията воля.

Но сбъркани са нещо правилата.

 

Животът ми виенско колело е,

но май го е ударила сачмата...

Аха да ме издигне най-отгоре -

и пак ме сваля плавно на земята...

 

Върти ме тъй от петдесет години...

Ръждясали са гайките му вече.

Кога ли, в някоя безснежна зима,

ще ме захвърли в синята далечност...

 

Там татко радостен ще ме посрещне

със чаша, както винаги, в ръката...

Ще си простим най-после думи тежки,

увиснали виновно в тишината...

 

Ще ме покани после на по бира -

наздраве, дъще!Как са там нещата?

Ще кажа само - свърши панаира!

Ей богу, свърши!!!

Ха наздраве, тате!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ха наздраве, тате!
  • Понякога думите са излишни... както сега!!!
    Аплодирам със свито гърло!
  • Там татко радостен ще ме посрещне
    със чаша, както винаги, в ръката...
    Ще си простим най-после думи тежки,
    увиснали виновно в тишината...
    ------------------------------------------------------------------
    Какво правиш ти бе, човек. Ще ме разплачеш. Такова нещо не съм чел отдавна. Това сигурно се нарича дарба.
  • БЛАГО-ДАРЯ ВИ!
    Пътят е труден, но стъпим ли на него връщане няма
    Поздравления за Мисията Ви и Словото, което докосва душата!
    Желая Ви Здраве и да намерите СЕБЕ СИ!
    С обич!
    Мария Кузманова
    /Марикуза/
  • Благодаря ви,приятели!Те думите ми идват от някъде. И аз не знам от къде точно. Само се ослушвам и пиша,пиша...Като в училище,когато имахме диктовка...

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...