Панаир на суетата
Животът ми виенско колело е
сред шумен панаир на суетата.
Въртя се тук по божията воля.
Но сбъркани са нещо правилата.
Животът ми виенско колело е,
но май го е ударила сачмата...
Аха да ме издигне най-отгоре -
и пак ме сваля плавно на земята...
Върти ме тъй от петдесет години...
Ръждясали са гайките му вече.
Кога ли, в някоя безснежна зима,
ще ме захвърли в синята далечност...
Там татко радостен ще ме посрещне
със чаша, както винаги, в ръката...
Ще си простим най-после думи тежки,
увиснали виновно в тишината...
Ще ме покани после на по бира -
наздраве, дъще!Как са там нещата?
Ще кажа само - свърши панаира!
Ей богу, свърши!!!
Ха наздраве, тате!
© Гълъбина Митева All rights reserved.
