Събирам парченцата

Пак съм задръстил машината

Която опакова мислите

Толкова много отива за брак

Работи на загуба

С кратки моменти на слава

Въпрос ми задаваш;

Сетива телеграфи препращат навътре;

Служителят как все е нов

В станцията за получаване

Че препраща припряно

И бърза, несръчен е?!

Някъде по веригата

Отгоре на всичко, неравност

Асинхронно разделя сигналите

И когато изпращам обратно

Разплитат се някак нещата

Нещо си търся повредите

Не се трае повече

Споделям; отвръщат ми

“Така е при всички” и

“Защо ти специален се чувстваш”

Така ли, приятелю, ти не разбра ли,

Ако специален значеше сам

Тогава съм бил най-специалният...

И ето как “работи” машината

Приета е пратката;

Прегледана е отвсякъде

За да открием

Повече стойност и красота

Която да можем да върнем

След обработката ръчна

Нямаме много машини

Разчитаме на майстори

А те докрай изучават, разчоплят,

И всяко разклонение

На нееднозначност

Сами разгадават и често се карат

А нямаме време

Тук да се бавим

Работим със срокове

Тъжно е когато не сме единни

Много мъчно се сплотяваме

Недовършено и преподредено,

Но опаковано вече,

Обратно потича

Сглобеният отговор

И на ръба на устните

Чул скандала във цеха,

Назад се обръща за да погледне

А точно тогава в засада издебнат

Напада го банда маскирани…

Сенки-съмнения…

И се пръсва на части

За да намери спасение

А пътят е само напред

И вече е късно

Хаос цари…

Мисли преплели са жиците

Разплитам, прочитам,

Отделям, преглеждам,

Премислям, подреждам,

Кое със кое е;

Защо е така, а не иначе;

Какво е това, защо непознато е

Всичко е пълно със празно…

Свредел в красива спирала,

Но отстрани, а отвътре е грозно

Като безпомощност

Броя и подреждам,

Кроя и нареждам,

Друго решение нямам

(моля те спирай прожектора

Дето рови във смисъла,

Защото принуда ме стиска за китките

И вече е трудно за дишане)

Превит съм и клякам

За повече сила

Чакам, броя си дъха

Между пулса,

Изригвам, откъсвам се...

Подгонвам ги сенките

Ама напусто;
Вредата е сторена,

Пак ги изпуснах

Накъсо дъги оцветяват пожари

Гасители - малко,

Техника - стара…

Гори… пак ще изривам руините

И тухла по тухла

Сред старите сажди

Ще вдигам наново

Цялата фабрика...