Паническо
Събирам парченцата
Пак съм задръстил машината
Която опакова мислите
Толкова много отива за брак
Работи на загуба
С кратки моменти на слава
Въпрос ми задаваш;
Сетива телеграфи препращат навътре;
Служителят как все е нов
В станцията за получаване
Че препраща припряно
И бърза, несръчен е?!
Някъде по веригата
Отгоре на всичко, неравност
Асинхронно разделя сигналите
И когато изпращам обратно
Разплитат се някак нещата
Нещо си търся повредите
Не се трае повече
Споделям; отвръщат ми
“Така е при всички” и
“Защо ти специален се чувстваш”
Така ли, приятелю, ти не разбра ли,
Ако специален значеше сам
Тогава съм бил най-специалният...
И ето как “работи” машината
Приета е пратката;
Прегледана е отвсякъде
За да открием
Повече стойност и красота
Която да можем да върнем
След обработката ръчна
Нямаме много машини
Разчитаме на майстори
А те докрай изучават, разчоплят,
И всяко разклонение
На нееднозначност
Сами разгадават и често се карат
А нямаме време
Тук да се бавим
Работим със срокове
Тъжно е когато не сме единни
Много мъчно се сплотяваме
Недовършено и преподредено,
Но опаковано вече,
Обратно потича
Сглобеният отговор
И на ръба на устните
Чул скандала във цеха,
Назад се обръща за да погледне
А точно тогава в засада издебнат
Напада го банда маскирани…
Сенки-съмнения…
И се пръсва на части
За да намери спасение
А пътят е само напред
И вече е късно
Хаос цари…
Мисли преплели са жиците
Разплитам, прочитам,
Отделям, преглеждам,
Премислям, подреждам,
Кое със кое е;
Защо е така, а не иначе;
Какво е това, защо непознато е
Всичко е пълно със празно…
Свредел в красива спирала,
Но отстрани, а отвътре е грозно
Като безпомощност
Броя и подреждам,
Кроя и нареждам,
Друго решение нямам
(моля те спирай прожектора
Дето рови във смисъла,
Защото принуда ме стиска за китките
И вече е трудно за дишане)
Превит съм и клякам
За повече сила
Чакам, броя си дъха
Между пулса,
Изригвам, откъсвам се...
Подгонвам ги сенките
Ама напусто;
Вредата е сторена,
Пак ги изпуснах
Накъсо дъги оцветяват пожари
Гасители - малко,
Техника - стара…
Гори… пак ще изривам руините
И тухла по тухла
Сред старите сажди
Ще вдигам наново
Цялата фабрика...
