puntina (Нора Флорова)
49 31
26 jul 2008, 1:12

Паника 

  Poesía » De humor
972 0 2
Рано-рано сутринта
взрив разтърси моята стена, 
скокнах аз като стрела, 
търсейки с очи взрива. 

Що да видя - нищо няма, 
нито пушек, нито яма, 
а тътенът повтори
и устата ми отвори. 

Бързо в дрехите си скочих, 
с пръст небето аз посочих, 
чудя се и се мая, 
какво да правя - аз не зная. 

Телевизорът - добър познат, 
включих го и умрях от яд. 
Мина близо около час, 
в недоумение гледах аз. 

Ето най-сетне новината, 
тътенът се чул от полята, 
взривна гъба се разтвори
и огнена уста отвори. 

Гръмна се още веднъж
и тръпки ме поляха като дъжд. 
Ами ако таванът се срути 
и с плоча главата ми счупи?! 

Но от тази мисъл бързо се отърсих аз, 
продължих да гледам в захлас. 
И паниката ми премина, 
точно като пролетта след зима. 

Ами толкова от мен
за паниката в този ден, 
реших аз с усмивка 
да пусна стихче за почивка.

© Нора Флорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??