Паника
1.4K
0
2
Рано-рано сутринта
взрив разтърси моята стена,
скокнах аз като стрела,
търсейки с очи взрива.
Що да видя - нищо няма,
нито пушек, нито яма,
а тътенът повтори
и устата ми отвори.
Бързо в дрехите си скочих,
с пръст небето аз посочих,
чудя се и се мая,
какво да правя - аз не зная.
Телевизорът - добър познат,
включих го и умрях от яд.
Мина близо около час,
в недоумение гледах аз.
Ето най-сетне новината,
тътенът се чул от полята,
взривна гъба се разтвори
и огнена уста отвори.
Гръмна се още веднъж
и тръпки ме поляха като дъжд.
Ами ако таванът се срути
и с плоча главата ми счупи?!
Но от тази мисъл бързо се отърсих аз,
продължих да гледам в захлас.
И паниката ми премина,
точно като пролетта след зима.
Ами толкова от мен
за паниката в този ден,
реших аз с усмивка
да пусна стихче за почивка.
взрив разтърси моята стена,
скокнах аз като стрела,
търсейки с очи взрива.
Що да видя - нищо няма,
нито пушек, нито яма,
а тътенът повтори
и устата ми отвори.
Бързо в дрехите си скочих,
с пръст небето аз посочих,
чудя се и се мая,
какво да правя - аз не зная.
Телевизорът - добър познат,
включих го и умрях от яд.
Мина близо около час,
в недоумение гледах аз.
Ето най-сетне новината,
тътенът се чул от полята,
взривна гъба се разтвори
и огнена уста отвори.
Гръмна се още веднъж
и тръпки ме поляха като дъжд.
Ами ако таванът се срути
и с плоча главата ми счупи?!
Но от тази мисъл бързо се отърсих аз,
продължих да гледам в захлас.
И паниката ми премина,
точно като пролетта след зима.
Ами толкова от мен
за паниката в този ден,
реших аз с усмивка
да пусна стихче за почивка.
© Нора Флорова All rights reserved.
