puntina (Нора Флорова)
49 31
26.07.2008 г., 1:12 ч.

Паника 

  Поезия » Хумористична
971 0 2
Рано-рано сутринта
взрив разтърси моята стена, 
скокнах аз като стрела, 
търсейки с очи взрива. 

Що да видя - нищо няма, 
нито пушек, нито яма, 
а тътенът повтори
и устата ми отвори. 

Бързо в дрехите си скочих, 
с пръст небето аз посочих, 
чудя се и се мая, 
какво да правя - аз не зная. 

Телевизорът - добър познат, 
включих го и умрях от яд. 
Мина близо около час, 
в недоумение гледах аз. 

Ето най-сетне новината, 
тътенът се чул от полята, 
взривна гъба се разтвори
и огнена уста отвори. 

Гръмна се още веднъж
и тръпки ме поляха като дъжд. 
Ами ако таванът се срути 
и с плоча главата ми счупи?! 

Но от тази мисъл бързо се отърсих аз, 
продължих да гледам в захлас. 
И паниката ми премина, 
точно като пролетта след зима. 

Ами толкова от мен
за паниката в този ден, 
реших аз с усмивка 
да пусна стихче за почивка.

© Нора Флорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??