Пантеон

23 ago 2012, 9:53

Poesía

366 0 0

Черни облачни рифове,

осеяни с мъртви корали.

Звездите са тъжни. И безработни.

Луната и Слънцето

са бледи проекции.

На безжизнените идеали.

Писателите ни са страхотни.

Но ако можеха да говорят...

За да не правим корекции.

На всяка окръжност се губят –

по още няколко стотни.

След битка с живота не дават медали.

А вече не носи и почести...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.