Aug 23, 2012, 9:53 AM

Пантеон 

  Poetry
391 0 0

Черни облачни рифове,

осеяни с мъртви корали.

Звездите са тъжни. И безработни.

Луната и Слънцето

са бледи проекции.

На безжизнените идеали.

Писателите ни са страхотни.

Но ако можеха да говорят...

За да не правим корекции.

На всяка окръжност се губят –

по още няколко стотни.

След битка с живота не дават медали.

 

А вече не носи и почести...

© Константин Дренски All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??