Пантеон
568
0
0
Черни облачни рифове,
осеяни с мъртви корали.
Звездите са тъжни. И безработни.
Луната и Слънцето
са бледи проекции.
На безжизнените идеали.
Писателите ни са страхотни.
Но ако можеха да говорят...
За да не правим корекции.
На всяка окръжност се губят –
по още няколко стотни.
След битка с живота не дават медали.
А вече не носи и почести...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Дренски Всички права запазени
