12 nov 2014, 23:37

Пантофки пред вратата 

  Poesía
433 0 0
Отново падна еснта,
А след нея и зима.
Красива е, но
тя е най-коварна.
От нея ставам тъй ранима.
Не от студ,
Не от вятъра,
Не защото съм човек луд,
А защото пред моята врата
Е останала пантофка една.
И всичко това, не защото другата е скъсана.
И това от части е причина, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дениз Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??