Пантофки пред вратата

Отново падна еснта,

А след нея и зима.

Красива е, но

тя е най-коварна.

От нея ставам тъй ранима.

Не от студ,

Не от вятъра,

Не защото съм човек луд,

А защото пред моята врата

Е останала пантофка една.

И всичко това, не защото другата е скъсана.

И това от части е причина,

но ми писна!

Писна ми все по двойки да купувам вещи.

Картини с двойка гълъби

висят по стените ми.

Червени конци завързани,

за да сме обвързани.

А ми се иска...

Да не е само една

Любимата пантофка.

Да бъдат цял куп по двойка.

Да ме чакат уютно,

да са ми верни.

Да ме посрещат,

да тичат за мен,

за закуска да ме подсещат.

Кафе да ми приготвят.

Милата ми пантофка...

Боже, нека станат две,

че и повече!