12 нояб. 2014 г., 23:37

Пантофки пред вратата

619 0 0

Отново падна еснта,

А след нея и зима.

Красива е, но

тя е най-коварна.

От нея ставам тъй ранима.

Не от студ,

Не от вятъра,

Не защото съм човек луд,

А защото пред моята врата

Е останала пантофка една.

И всичко това, не защото другата е скъсана.

И това от части е причина,

но ми писна!

Писна ми все по двойки да купувам вещи.

Картини с двойка гълъби

висят по стените ми.

Червени конци завързани,

за да сме обвързани.

А ми се иска...

Да не е само една

Любимата пантофка.

Да бъдат цял куп по двойка.

Да ме чакат уютно,

да са ми верни.

Да ме посрещат,

да тичат за мен,

за закуска да ме подсещат.

Кафе да ми приготвят.

Милата ми пантофка...

Боже, нека станат две,

че и повече!

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дениз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...