Парад на Самотата...
А в късна нощ, когато Самотата
с крадливи стъпки въздуха раздвижи –
ти знаеш, че до утре по вратата
ще тропат само призраци и грижи...
Сънят тогава вън ще се разхожда,
по улиците сам ще си свирука
и чак на сутринта ще е възможно –
до теб, за малко да приседне... Тука...
... В такава нощ си помисли за мене
и може от от това да ти олекне!...
А разпиляните: мечти и време –
да дойдат със зората... Мимолетно...
... Спомни си как тогава ме подкани
във оня миг да те докосна плахо,
но как за тайната на любовта ни –
по Цялата Земя и не разбраха...
Понеже искаше да бъдат тайна –
не само чувствата... Мечтите даже!...
– Днес Цялата ти същност се разкайва,
че дума няма на кого да каже!...
А всичките желания отлагани
стоят треперещи сега пред прага:
в безкрайно закъснялата покана
от сбърканата ти Житейска са́га...
* * * * * * * *
... И е́то тъй сега във Самотата
отхвърлената плът си отмъщава
и няма кой да хлопне по вратата...
– Да влезе... Да погали в нощ такава...
10.12.2019.
© Коста Качев Todos los derechos reservados