Парад на Самотата...

А в късна нощ, когато Самотата

с крадливи стъпки въздуха раздвижи –

ти знаеш, че до утре по вратата

ще тропат само призраци и грижи...

Сънят тогава вън ще се разхожда,

по улиците сам ще си свирука

и чак на сутринта ще е възможно –

до теб, за малко да приседне... Тука...

... В такава нощ си помисли за мене

и може от от това да ти олекне!...

А разпиляните: мечти и време –

да дойдат със зората... Мимолетно...

... Спомни си как тогава ме подкани

във оня миг да те докосна плахо,

но как за тайната на любовта ни –

по Цялата Земя и не разбраха...

Понеже искаше да бъдат тайна –

не само чувствата... Мечтите даже!...

– Днес Цялата ти същност се разкайва,

че дума няма на кого да каже!...

А всичките желания отлагани

стоят треперещи сега пред прага:

в безкрайно закъснялата покана

от сбърканата ти  Житейска са́га...

*     *     *     *     *     *     *    *

... И е́то тъй сега във Самотата

отхвърлената плът си отмъщава

и няма кой да хлопне по вратата...

– Да влезе... Да погали в нощ такава...

10.12.2019.