11.12.2019 г., 11:20

Парад на Самотата...

649 2 1

 

Парад на Самотата...

 

А в късна нощ, когато Самотата

с крадливи стъпки въздуха раздвижи

ти знаеш, че до утре по вратата

ще тропат само призраци и грижи...

 

Сънят тогава вън ще се разхожда,

по улиците сам ще си свирука

и чак на сутринта ще е възможно

до теб, за малко да приседне... Тука...

 

... В такава нощ си помисли за мене

и може от от това да ти олекне!...

А разпиляните: мечти и време

да дойдат със зората... Мимолетно...

 

... Спомни си как тогава ме подкани

във оня миг да те докосна плахо,

но как за тайната на любовта ни

по Цялата Земя и не разбраха...

 

Понеже искаше да бъдат тайна

не само чувствата... Мечтите даже!...

– Днес Цялата ти същност се разкайва,

че дума няма на кого да каже!...

 

А всичките желания отлагани

стоят треперещи сега пред прага:

в безкрайно закъснялата покана

от сбърканата ти  Житейска са́га...

 

*     *     *     *     *     *     *    *

 

... И е́то тъй сега във Самотата

отхвърлената плът си отмъщава

и няма кой да хлопне по вратата...

 

– Да влезе... Да погали в нощ такава...

 

10.12.2019.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Великолепна творба, Коста! Удоволствие бе да прочета - образност, ритмичност, богатство на изказа, дълбоко чувство! Поздравления!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...