11.12.2019 г., 11:20

Парад на Самотата...

650 2 1

 

Парад на Самотата...

 

А в късна нощ, когато Самотата

с крадливи стъпки въздуха раздвижи

ти знаеш, че до утре по вратата

ще тропат само призраци и грижи...

 

Сънят тогава вън ще се разхожда,

по улиците сам ще си свирука

и чак на сутринта ще е възможно

до теб, за малко да приседне... Тука...

 

... В такава нощ си помисли за мене

и може от от това да ти олекне!...

А разпиляните: мечти и време

да дойдат със зората... Мимолетно...

 

... Спомни си как тогава ме подкани

във оня миг да те докосна плахо,

но как за тайната на любовта ни

по Цялата Земя и не разбраха...

 

Понеже искаше да бъдат тайна

не само чувствата... Мечтите даже!...

– Днес Цялата ти същност се разкайва,

че дума няма на кого да каже!...

 

А всичките желания отлагани

стоят треперещи сега пред прага:

в безкрайно закъснялата покана

от сбърканата ти  Житейска са́га...

 

*     *     *     *     *     *     *    *

 

... И е́то тъй сега във Самотата

отхвърлената плът си отмъщава

и няма кой да хлопне по вратата...

 

– Да влезе... Да погали в нощ такава...

 

10.12.2019.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Великолепна творба, Коста! Удоволствие бе да прочета - образност, ритмичност, богатство на изказа, дълбоко чувство! Поздравления!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...