17 mar 2008, 14:58

Парад на Смъртта 

  Poesía
1917 0 10

Слизайки по мъртви зъбери и канари
с поглед вперен в пламналия свод
откъдето някога бе минал варварският бог
редом с мене крачеше смъртта

смъртта погубваща плътта
смъртта смразяваща кръвта
смъртта промъкваща се в миг тревожен с усмивка странна на уста
смъртта –

злодей от вечността призван,
с лице от пясък, с очи с гранитен блясък
кален в полярното море

в нощта на древни богове
в нощта с незнайни цветове
в нощта пищяща като изнасилено дете

 

Г.Б.

© Деница Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много, много добре!
  • Нека вникнем в дълбокия смисъл на произведението а не на това което първосигнално улавяме! От мен едно Браво!
  • Уважаеми редактори !
    Много моля, подобни сравнения като последното употребено от " особата ", написала горния текст, да не бъдат допускани!!!!
    "в нощта, пищяща като изнасилено дете... "
  • Ми,КАС,параноята ме подгони.
  • Готов текст за българска жица...!!!
    ПЪРФЕКТ!
  • хареса ми, Litta! поздрави!
  • Ха-ха!Щом казваш,Елмо...ще се разберем.
  • Ехе...
    Как е смъртта,бива ли?
    Да!?
    А убива ли!?
    И със муза обвила те чака стаила се...
    Как е смъртта,чака ли?
    Да!?
    А чата ли!?
    И със молив в ръка изважда те и пак с него заравя те...

    Ще се разберем с тебе
  • Много интересно,харесва ми
  • Много ми харесва!Интересно пишеш!Поздравчета!
Propuestas
: ??:??