17 mar 2008, 14:58

Парад на Смъртта

  Poesía
2.2K 0 10

Слизайки по мъртви зъбери и канари
с поглед вперен в пламналия свод
откъдето някога бе минал варварският бог
редом с мене крачеше смъртта

смъртта погубваща плътта
смъртта смразяваща кръвта
смъртта промъкваща се в миг тревожен с усмивка странна на уста
смъртта –

злодей от вечността призван,
с лице от пясък, с очи с гранитен блясък
кален в полярното море

в нощта на древни богове
в нощта с незнайни цветове
в нощта пищяща като изнасилено дете

 

Г.Б.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много, много добре!
  • Нека вникнем в дълбокия смисъл на произведението а не на това което първосигнално улавяме! От мен едно Браво!
  • Уважаеми редактори !
    Много моля, подобни сравнения като последното употребено от " особата ", написала горния текст, да не бъдат допускани!!!!
    "в нощта, пищяща като изнасилено дете... "
  • Ми,КАС,параноята ме подгони.
  • Готов текст за българска жица...!!!
    ПЪРФЕКТ!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...