Парадокс

12 oct 2007, 10:34

Poesía

675 0 2

Бодливи храсти заобикалят ме враждебно,
около мен е стегнал хладен мрак,
сенки призрачни наоколо ме дебнат -
по Страшната пътека се прибирам пак.

В ръката си монета силно стискам,
юмрукът ми - застинала скала -
уви, не крача хладнокръвно,
а се моля да не мисля за страха.

* * *

Минавам денем весело, безгрижно;
деца играят, птичките гнездЯт;
оглеждам се, усмихвам се наивно
и знам, нощес мен пак ще ме е страх

11 срещу 12 октомври, 2007 (2 часа след полунощ)

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.