Парадокс
Бодливи храсти заобикалят ме враждебно,
около мен е стегнал хладен мрак,
сенки призрачни наоколо ме дебнат -
по Страшната пътека се прибирам пак.
В ръката си монета силно стискам,
юмрукът ми - застинала скала -
уви, не крача хладнокръвно,
а се моля да не мисля за страха.
* * *
Минавам денем весело, безгрижно;
деца играят, птичките гнездЯт;
оглеждам се, усмихвам се наивно
и знам, нощес мен пак ще ме е страх
11 срещу 12 октомври, 2007 (2 часа след полунощ)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Госпожа Стихийно Бедствие Всички права запазени
