Парадокс

16 nov 2013, 21:22

Poesía » Filosófica

468 0 1

Парадокс

Печелиш ден,

печелиш два,

седмица, дори година.

Откриваш нов идеал.

Завързваш разговор с мнозина.

Почукваш тук,

почукваш там...

Отваряш си и светен храм!

Загубваш ден,

загубваш два,

седмица, дори година.

Оставяш своята душа

самотна скитница в пустиня.

Въртиш се тук,

въртиш се там

и осъзнаваш, че си сам!

А можеше да си в храм!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Sanvali (Санвали)

2013-11-17T14:03:16+02:00

Да, самотата ни съпътства от раждането до смъртта! Хареса ми стиха! Поздрав!