16 nov 2013, 21:22

Парадокс

618 0 1

Парадокс 

 

 

 Печелиш ден, 

печелиш два, 

седмица, дори година. 

Откриваш нов идеал.

 Завързваш разговор с мнозина. 

Почукваш тук, 

почукваш там...

 Отваряш си и светен храм!

 

 Загубваш ден, 

загубваш два, 

седмица, дори година. 

Оставяш своята душа

 самотна скитница в пустиня.

 Въртиш се тук,

 въртиш се там 

и осъзнаваш, че си сам!

 

А можеше да си в храм!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анелия Зафирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, самотата ни съпътства от раждането до смъртта! Хареса ми стиха! Поздрав!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....