16 nov 2013, 21:22

Парадокс

615 0 1

Парадокс 

 

 

 Печелиш ден, 

печелиш два, 

седмица, дори година. 

Откриваш нов идеал.

 Завързваш разговор с мнозина. 

Почукваш тук, 

почукваш там...

 Отваряш си и светен храм!

 

 Загубваш ден, 

загубваш два, 

седмица, дори година. 

Оставяш своята душа

 самотна скитница в пустиня.

 Въртиш се тук,

 въртиш се там 

и осъзнаваш, че си сам!

 

А можеше да си в храм!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анелия Зафирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, самотата ни съпътства от раждането до смъртта! Хареса ми стиха! Поздрав!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...