16.11.2013 г., 21:22 ч.

Парадокс 

  Поезия » Философска
470 0 1

Парадокс 

 

 

 Печелиш ден, 

печелиш два, 

седмица, дори година. 

Откриваш нов идеал.

 Завързваш разговор с мнозина. 

Почукваш тук, 

почукваш там...

 Отваряш си и светен храм!

 

 Загубваш ден, 

загубваш два, 

седмица, дори година. 

Оставяш своята душа

 самотна скитница в пустиня.

 Въртиш се тук,

 въртиш се там 

и осъзнаваш, че си сам!

 

А можеше да си в храм!

© Анелия Зафирова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, самотата ни съпътства от раждането до смъртта! Хареса ми стиха! Поздрав!
Предложения
: ??:??