16.11.2013 г., 21:22

Парадокс

616 0 1

Парадокс 

 

 

 Печелиш ден, 

печелиш два, 

седмица, дори година. 

Откриваш нов идеал.

 Завързваш разговор с мнозина. 

Почукваш тук, 

почукваш там...

 Отваряш си и светен храм!

 

 Загубваш ден, 

загубваш два, 

седмица, дори година. 

Оставяш своята душа

 самотна скитница в пустиня.

 Въртиш се тук,

 въртиш се там 

и осъзнаваш, че си сам!

 

А можеше да си в храм!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анелия Зафирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, самотата ни съпътства от раждането до смъртта! Хареса ми стиха! Поздрав!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...