Nov 16, 2013, 9:22 PM

Парадокс 

  Poetry » Phylosophy
469 0 1

Парадокс 

 

 

 Печелиш ден, 

печелиш два, 

седмица, дори година. 

Откриваш нов идеал.

 Завързваш разговор с мнозина. 

Почукваш тук, 

почукваш там...

 Отваряш си и светен храм!

 

 Загубваш ден, 

загубваш два, 

седмица, дори година. 

Оставяш своята душа

 самотна скитница в пустиня.

 Въртиш се тук,

 въртиш се там 

и осъзнаваш, че си сам!

 

А можеше да си в храм!

© Анелия Зафирова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Да, самотата ни съпътства от раждането до смъртта! Хареса ми стиха! Поздрав!
Random works
: ??:??