Парадокс
Печелиш ден,
печелиш два,
седмица, дори година.
Откриваш нов идеал.
Завързваш разговор с мнозина.
Почукваш тук,
почукваш там...
Отваряш си и светен храм!
Загубваш ден,
загубваш два,
седмица, дори година.
Оставяш своята душа
самотна скитница в пустиня.
Въртиш се тук,
въртиш се там
и осъзнаваш, че си сам!
А можеше да си в храм!
© Анелия Зафирова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
