Парадокс
Убиецът виждам в свойта тревога,
животоспасяваща болка, тегоба,
битие-парадокс и омраза на мода,
да нехая копнея, уви, аз не мога.
Немите славеи под мойта стряха живеят, изпаднали в транс за глухите пеят. Слепи очи проблясват в нощта, голото си тяло ще къпя в жарта.
Влюбих се в теб, затова и те мразя. В кръвта на чувствата си самотна ще газя. Мъртвило наместо младолика душа, с мними усмивки - в танц - под ръка и всеки ден чупя тишината проформа... Вдигам тост за света и прогнилата норма!
Немите славеи под мойта стряха живеят, изпаднали в транс за глухите пеят. Слепи очи проблясват в нощта, голото си тяло ще къпя в жарта.
Влюбих се в теб, затова и те мразя. В кръвта на чувствата си самотна ще газя. Мъртвило наместо младолика душа, с мними усмивки - в танц - под ръка и всеки ден чупя тишината проформа... Вдигам тост за света и прогнилата норма!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Габриела Петрова Todos los derechos reservados
