8 окт. 2014 г., 23:19

Парадокс

Поэзия » Философская

1.3K 0 3

Убиецът виждам в свойта тревога, животоспасяваща болка, тегоба, битие-парадокс и омраза на мода, да нехая копнея, уви, аз не мога.
Немите славеи под мойта стряха живеят, изпаднали в транс за глухите пеят. Слепи очи проблясват в нощта, голото си тяло ще къпя в жарта.
Влюбих се в теб, затова и те мразя. В кръвта на чувствата си самотна ще газя. Мъртвило наместо младолика душа, с мними усмивки - в танц - под ръка и всеки ден чупя тишината проформа... Вдигам тост за света и прогнилата норма!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

bogibo (Георги Михайлов)

Браво !

2014-10-21T10:36:43+03:00
Sevgimizi (Лора)

Ууууу МОЩНОО!!Такава сила, такава мощ!Това стихотворение те завладява и ти казва директно в очите това, което трябва и така не те пуска до последната дума!Разкошни метафори!Изпълнено със смисъл и идея изкуство!Възхищавам се!Огромно БРАВО за това стихотворение, което определено ще запомня!Поздрави!

"битие-парадокс и омраза на мода,
да нехая копнея, уви, аз не мога."- разбирам това чувство!

2014-10-16T20:50:56+03:00
Ена (Елена Гоцева)

"Вдигам тост за света и прогнилата норма!"

Тук ме помля!
Находка!!!

2014-10-09T10:30:22+03:00