sivotovrabche (Габриела Петрова)
15 12
Oct 8, 2014, 11:19 PM

Парадокс 

  Poetry » Phylosophy
948 0 3
Убиецът виждам в свойта тревога,
животоспасяваща болка, тегоба,
битие-парадокс и омраза на мода,
да нехая копнея, уви, аз не мога.

Немите славеи под мойта стряха живеят,
изпаднали в транс за глухите пеят.
Слепи очи проблясват в нощта,
голото си тяло ще къпя в жарта.

Влюбих се в теб, затова и те мразя.
В кръвта на чувствата си самотна ще газя.
                                       Мъртвило наместо младолика душа,
                                  с мними усмивки - в танц - под ръка
и всеки ден чупя тишината проформа...
Вдигам тост за света и прогнилата норма!

© Габриела Петрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Браво !
  • Ууууу МОЩНОО!!Такава сила, такава мощ!Това стихотворение те завладява и ти казва директно в очите това, което трябва и така не те пуска до последната дума!Разкошни метафори!Изпълнено със смисъл и идея изкуство!Възхищавам се!Огромно БРАВО за това стихотворение, което определено ще запомня!Поздрави!

    "битие-парадокс и омраза на мода,
    да нехая копнея, уви, аз не мога."- разбирам това чувство!
  • "Вдигам тост за света и прогнилата норма!"

    Тук ме помля!
    Находка!!!
Random works
: ??:??