Oct 8, 2014, 11:19 PM

Парадокс

1.3K 0 3
Убиецът виждам в свойта тревога, животоспасяваща болка, тегоба, битие-парадокс и омраза на мода, да нехая копнея, уви, аз не мога.
Немите славеи под мойта стряха живеят, изпаднали в транс за глухите пеят. Слепи очи проблясват в нощта, голото си тяло ще къпя в жарта.
Влюбих се в теб, затова и те мразя. В кръвта на чувствата си самотна ще газя.                                        Мъртвило наместо младолика душа,                                   с мними усмивки - в танц - под ръка и всеки ден чупя тишината проформа... Вдигам тост за света и прогнилата норма!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габриела Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво !
  • Ууууу МОЩНОО!!Такава сила, такава мощ!Това стихотворение те завладява и ти казва директно в очите това, което трябва и така не те пуска до последната дума!Разкошни метафори!Изпълнено със смисъл и идея изкуство!Възхищавам се!Огромно БРАВО за това стихотворение, което определено ще запомня!Поздрави!

    "битие-парадокс и омраза на мода,
    да нехая копнея, уви, аз не мога."- разбирам това чувство!
  • "Вдигам тост за света и прогнилата норма!"

    Тук ме помля!
    Находка!!!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...