Парадокс
Немите славеи под мойта стряха живеят, изпаднали в транс за глухите пеят. Слепи очи проблясват в нощта, голото си тяло ще къпя в жарта.
Влюбих се в теб, затова и те мразя. В кръвта на чувствата си самотна ще газя. Мъртвило наместо младолика душа, с мними усмивки - в танц - под ръка и всеки ден чупя тишината проформа... Вдигам тост за света и прогнилата норма!
© Габриела Петрова All rights reserved.