14 jul 2009, 0:28

Парадоксът на нашето време...

  Poesía » Civil
844 1 5

 

Всеки търси да отнеме,

нещичко от другия да вземе.

Гледай тук двамина -

кражба правят във комбина.

Там една жена с 20 пръстена от злато,

търсеща монети във хазартно блато.

А мъжът й безхаберен,

никак не е верен…

Денем, нощем се напива,

в гърлото си зло налива!

Майка мъничко дете налага,

грозни думи във шамарите си слага.

Две деца убиват котка -

не намирате ли тука дяволската нотка?

Ах, това да беше само…

Във прозрението -

 пак не виждам братско рамо!

Парадоксът на нашето време - това е!

Но защо да говоря - кой ли се кае?!

Питате защо няма радост и здраве?

Защото такъв нашият нрав е!

***

Иди пред огледалото, ако ти стиска

и погледни как дяволът във теб се киска!

Душите ни на всички - станали са на огризки!

Няма мили, няма близки…

Има само мисли низки!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво е И относно огледалото,нали казват,че е прозорец към отвъдното... хареса ми! Поздрави! А душата ти е ангел
  • Има и други прозрения, Симона...
    Тъжни мисли - но са истинни!Поздрави!
  • Симона, моля те, наистина посмени огледалото. Поне три педи над калта, моля те! Нищо, че всички сме от кал, Господи! И в душата, и в стиховете повече слънце ти желая!
  • тъжно ми стана...
    но защо ли, в душата ми остана усещане за ангел...
  • Мило момиче, вземи си друго огледало,
    може пък да видиш ангел?

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...