14.07.2009 г., 0:28

Парадоксът на нашето време...

842 1 5

 

Всеки търси да отнеме,

нещичко от другия да вземе.

Гледай тук двамина -

кражба правят във комбина.

Там една жена с 20 пръстена от злато,

търсеща монети във хазартно блато.

А мъжът й безхаберен,

никак не е верен…

Денем, нощем се напива,

в гърлото си зло налива!

Майка мъничко дете налага,

грозни думи във шамарите си слага.

Две деца убиват котка -

не намирате ли тука дяволската нотка?

Ах, това да беше само…

Във прозрението -

 пак не виждам братско рамо!

Парадоксът на нашето време - това е!

Но защо да говоря - кой ли се кае?!

Питате защо няма радост и здраве?

Защото такъв нашият нрав е!

***

Иди пред огледалото, ако ти стиска

и погледни как дяволът във теб се киска!

Душите ни на всички - станали са на огризки!

Няма мили, няма близки…

Има само мисли низки!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е И относно огледалото,нали казват,че е прозорец към отвъдното... хареса ми! Поздрави! А душата ти е ангел
  • Има и други прозрения, Симона...
    Тъжни мисли - но са истинни!Поздрави!
  • Симона, моля те, наистина посмени огледалото. Поне три педи над калта, моля те! Нищо, че всички сме от кал, Господи! И в душата, и в стиховете повече слънце ти желая!
  • тъжно ми стана...
    но защо ли, в душата ми остана усещане за ангел...
  • Мило момиче, вземи си друго огледало,
    може пък да видиш ангел?

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...