14.07.2009 г., 0:28

Парадоксът на нашето време...

845 1 5

 

Всеки търси да отнеме,

нещичко от другия да вземе.

Гледай тук двамина -

кражба правят във комбина.

Там една жена с 20 пръстена от злато,

търсеща монети във хазартно блато.

А мъжът й безхаберен,

никак не е верен…

Денем, нощем се напива,

в гърлото си зло налива!

Майка мъничко дете налага,

грозни думи във шамарите си слага.

Две деца убиват котка -

не намирате ли тука дяволската нотка?

Ах, това да беше само…

Във прозрението -

 пак не виждам братско рамо!

Парадоксът на нашето време - това е!

Но защо да говоря - кой ли се кае?!

Питате защо няма радост и здраве?

Защото такъв нашият нрав е!

***

Иди пред огледалото, ако ти стиска

и погледни как дяволът във теб се киска!

Душите ни на всички - станали са на огризки!

Няма мили, няма близки…

Има само мисли низки!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е И относно огледалото,нали казват,че е прозорец към отвъдното... хареса ми! Поздрави! А душата ти е ангел
  • Има и други прозрения, Симона...
    Тъжни мисли - но са истинни!Поздрави!
  • Симона, моля те, наистина посмени огледалото. Поне три педи над калта, моля те! Нищо, че всички сме от кал, Господи! И в душата, и в стиховете повече слънце ти желая!
  • тъжно ми стана...
    но защо ли, в душата ми остана усещане за ангел...
  • Мило момиче, вземи си друго огледало,
    може пък да видиш ангел?

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...