Пътеката ме грабна, взе ми силите
и умори до крайност сетивата.
Понесе ме към тайнственото било
в параклис малък, с Божие разпятие.
Изви се между клюмнали дървета,
с филизите, наведени надолу.
А храстите косите си разплетоха,
да ме упътят, без да съм ги молила.
Достигнах до молитвената зала,
Лика ти развълнувана погледнах,
да видя теб, свещица да запаля,
да се помоля пред икона бледна. ...