Параклисът на Св Йоан Рилски
Пътеката ме грабна, взе ми силите
и умори до крайност сетивата.
Понесе ме към тайнственото било
в параклис малък, с Божие разпятие.
Изви се между клюмнали дървета,
с филизите, наведени надолу.
А храстите косите си разплетоха,
да ме упътят, без да съм ги молила.
Достигнах до молитвената зала,
Лика ти развълнувана погледнах,
да видя теб, свещица да запаля,
да се помоля пред икона бледна.
Докосна ме водата чудодейна
и жадни устни с тайнството се сляха.
Скалата ти изпречи се пред мене
и до гранита аз пристъпих плаха.
Краката ми сами се изкачиха,
решили мислите да изпреварят.
Душата ми разтвори се пречистена!
Пред мене цяла дишаше България!
Параклисът с вековната история
изпълни ме и даде ми душата си!
Дали ще можем пътя да повторим!
Пречистения път
и твойта святост.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Антоанета Иванова Все права защищены
