8 oct 2007, 8:38

Паралелни светове

  Poesía
799 0 1
 


Живеем с теб във паралелни светове,

Евклидовата геометрия обсъждаме.

Ти смяташ, че две успоредни прави нямат шанс

и занапред да бъдат заедно.

И аз самата се питам  и подпитвам теб,

пространството и времето не се ли изкривяват,

но с мъжка упоритост ти вярваш във Евклид като във Бог

и яростно отсичаш, че човек не може да се промени в един живот.


За жалост, паралелните ни светове стремглаво се отдалечават.

Аз вярвам в геометрията на Лобачевски.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Игнатова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...