8 oct 2007, 8:38

Паралелни светове

  Poesía
802 0 1
 


Живеем с теб във паралелни светове,

Евклидовата геометрия обсъждаме.

Ти смяташ, че две успоредни прави нямат шанс

и занапред да бъдат заедно.

И аз самата се питам  и подпитвам теб,

пространството и времето не се ли изкривяват,

но с мъжка упоритост ти вярваш във Евклид като във Бог

и яростно отсичаш, че човек не може да се промени в един живот.


За жалост, паралелните ни светове стремглаво се отдалечават.

Аз вярвам в геометрията на Лобачевски.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Игнатова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....