Oct 8, 2007, 8:38 AM

Паралелни светове

  Poetry
795 0 1
 


Живеем с теб във паралелни светове,

Евклидовата геометрия обсъждаме.

Ти смяташ, че две успоредни прави нямат шанс

и занапред да бъдат заедно.

И аз самата се питам  и подпитвам теб,

пространството и времето не се ли изкривяват,

но с мъжка упоритост ти вярваш във Евклид като във Бог

и яростно отсичаш, че човек не може да се промени в един живот.


За жалост, паралелните ни светове стремглаво се отдалечават.

Аз вярвам в геометрията на Лобачевски.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Игнатова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...