Oct 8, 2007, 8:38 AM

Паралелни светове

  Poetry
800 0 1
 


Живеем с теб във паралелни светове,

Евклидовата геометрия обсъждаме.

Ти смяташ, че две успоредни прави нямат шанс

и занапред да бъдат заедно.

И аз самата се питам  и подпитвам теб,

пространството и времето не се ли изкривяват,

но с мъжка упоритост ти вярваш във Евклид като във Бог

и яростно отсичаш, че човек не може да се промени в един живот.


За жалост, паралелните ни светове стремглаво се отдалечават.

Аз вярвам в геометрията на Лобачевски.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Игнатова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...