Паралелни светове
Колко искам в очите си да виждам тесни улички, паважни,
детска топка до гърдите си да стискам, да подвикам и да тичам.
Паважът да е целият ми свят насреща, парещ в босите крачета,
колко искам да съм вечен, не от спомени, а в детето!
Често сутрин ставам за игра, от вечерта играта да играя днес,
вътре в себе си забравям, че пораснал съм с години вече!
Будя вярата в сърцето, с нея двамата да спрем времето,
не престава вяра да ме чака, мен детето, скрила се в кюшето!
Колко искам да се върна в този свят, оставен
с тези стари детски пакости, запазени и днес в тайни!
Сякъш някой в стоп на кадър е оставил улици, паважи, тротоари,
пожълтели снимки черно-бели, съживяват се в хлапаци, стари...
Детето в мен живее вечно с машината на времето,
моли ми света да не оставям спрялото си детство.
После броди по светове паралелни,
за да търси днеска от календара вечност...
Пан.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Найден Тихомиров Todos los derechos reservados