Паралелни светове

Колко искам в очите си да виждам тесни улички, паважни,
детска топка до гърдите си да стискам, да подвикам и да тичам.
Паважът да е целият ми свят насреща, парещ в босите  крачета,
колко искам да съм вечен, не от спомени, а в детето!

Често сутрин ставам за игра, от вечерта играта да играя днес,
вътре в себе си забравям, че пораснал съм с години вече!
Будя вярата в сърцето, с нея двамата да спрем времето,
не престава вяра да ме чака, мен детето,  скрила се в кюшето!

Колко искам да се върна в този свят, оставен
с тези стари детски пакости, запазени и днес в тайни!
Сякъш някой в стоп на кадър е оставил улици, паважи, тротоари,
пожълтели снимки черно-бели, съживяват се в хлапаци, стари...

Детето в мен живее вечно с машината на времето,
моли ми света да не оставям спрялото си детство.
После броди по  светове паралелни,
за да търси днеска от календара вечност...

Пан.